(Небрежно неделно ревю на приличния супергеройски филм Venom)
След като записах вчера излизане, за да попълня месечната си квота за социални взаимодействия, реших днес да не полагам особени мозъчни усилия. Затова си пуснах Venom (известен на български като „Венъм“). Не разочарова – мозъкът ми си направи тотален рестарт през трите основни екшън сцени. Май бяха гонка с коли, бой на черно чудовище с черни суотаджии в тъмна нощ, както и CGI мускулести извънземни, които в духа на всеки марвелски филм си млатеха тупаници.
Предварително да кажа, гледал съм деведесетарския анимиран сериал за Спайдър-мен, но не съм чел комиксите с Венъм (Венъм е същество, получено след свързването на съзнателно „симбиотно“ извънземно, състоящо се от нещо като ракови клетки, с журналиста Еди Брок, който от тук нататък ще го наричаме Том Харди или Коравия Том, защото само като му спомена името и получавам инжекция тестостерон) Единственият комиксов брой с Венъм, на който бях попадал, разказваше как чудовището решава да не яде човешки мозъци, а шоколад, защото и двете имали химическо вещество, което го кефило, но да си вегетарианец било по-морално.
По принцип е прието, че историите на Венъм и Човека-паяк са неразделно преплетени в мрежа. Да, ама за пари, и вероятно за да си стартира Сони собствена супергеройска вселена, в този филм няма и помен от доброто, съседско момче, което лази по стени. Затова ето го новия вариант за как Еди Брок става Венъм.
Сюжетът следи антигерой, който малко или много си е герой. Накратко:
космическа совалка, изпратена от пакистански Илон Мъск в Сан Франциско, катастрофира в Малайзия – има три извънземни, заключени в някакви джаджи, и едно извънземно, което избягва (не си ги представяйте зелени човечета – по-скоро приличат на спагети забравени със седмици в купа на плота на кухнята… повярвайте ми, чистил съм едни такива заради един мой шотландски съквартирант и те ме ухапаха)
Коравия Том прочита таен правен документ в електронната поща на годеницата си и зачуква пакистанския Илон Мъск в интервю, което трябва да е ласкаво за Мъск (не знам що са решили да дадат такова интервю на Коравия Том, при положение, че досега го показват като разследващ журналист, който се надървя само при мисълта да разобличи някое шефче)
съответно, Том си загубва работата и приятелката
минава някакво време и Илон Мъск започва експерименти върху бездомни хора, с цел да ги свързва с извънземните симбиоти, за да могат хората да живеят в космоса, щото Земята загива (малко екстремно, но не можеш да направиш омлет без да разбиеш няколко яйца)
Том започва да детективства в лабораторията на оригинално озаглавената фирма „Живот“ и в крайна сметка се свързва с Венъм
тъй като стана дълъг този параграф, ще кажа, че започва да се държи неадекватно, почват да го преследват, той се спасява със съдействието на своя нетолкова въображаем приятел, с когото развиват доста добра химия, и накрая с помощта на бившата вече приятелка на Коравия Том, побеждават Илон, който преди това се е свързал (не по телефона, а буквално) с избягалото алфа извънземно, за което така и не става ясно как е знаело да го потърси в Сан Франциско от Малайзия, и което иска да докара останалите спагети, за да изядат хората
Венъм вече е видял светлината и с Коравия Том постигат компромиса да ядат само лоши хора.
Том Харди, а и повечето останали актьори (с изключение, естествено, на де факто шефа на сигурност, който е просто тегав лош без много нюанси), много се раздава. Играе сякаш това не е пълна простотия и реално си вдъхва живот на героя. Риз Ахмед прави своя Илон Мъск издържано, макар героят да не е с повече от едно и половина измерения (готов на всичко учен и лош) Приятелката/Бившата Мишел Уилямс си играе добре ролята на прецакана, но загрижена бивша. Хареса ми, че не бяха оцветили текущото ѝ гадже като злодей – той е лекар, който реално се опита да помогне на Коравия Том да изкара симбиота от тялото си. В повечето случаи ми се стори, че героите вършеха логични спрямо ситуацията неща.
Все пак филмът страда от това, че се усеща като да е орязан и съответно няма много добър „флоу“, и че няма много гротескно насилие а ла „Дедпул“ (само две-три отхапани глави), щото Сони не са посмели да го пуснат за над 18. Зъл гений, който иска да оправи нещата, жертвайки другите, е клишето на клишетата. Не успях да видя някакви особени човешки истини в този компютърно генериран екшън кютек. Повече ми беше интересно да видя как Том Харди ще реагира на поредната хрумка на своя нов, чудовищен другар в живота.
За супергеройски филм се колебая между 7 и 8 (по-скоро 8), но за самостоятелен филм давам тотално аргументирано…
6/10
Ама това е шест, за да ви се подмажа, че не харесвам комерс. Със сигурност ще гледам продължението.
Comments