(Посредствено ревю на посредствения филм Us, за който чух добри неща, за да бъда разочарован)
Планът беше да напиша ревю за филма Get Out/„Бягай“ преди няколко седмици. Водих си старателно бележки, гледах с упорито внимание и анализирах неща като защо главният герой е фотограф и какво значи това за взаимоотношенията между него и останалия (бял) свят. Обаче така и не ми се пишеше ревю. Бих му дал 6/10, а ако бях черен 8,5/10. Не от расизъм, а защото смятам, че щях да вникна по-добре културно в темите, които филмът разглеждаше. Но все пак се радвам, че го изгледах (6/10 все пак е над квантовата несигурност на 5/10) и затова си казах: „може би по-новият филм на Джордан Пийл да е по-готин“.
Не е.
„Може би ще мога да го препоръчам с чисто сърце!“
Няма.
Us/„Нас“ ми е едновременно безразличен и ядосващ с прахосания си потенциал. Исках да напиша ревюто, когато изгледах преди седмица и нещо, ама нямах желание. Затова днес пийнах малко бира и почнах да пиша, за да отбия номера за квотата на филмови ревюта за вас – градските парвенюта.
Сюжетът на филма е зарибяващ в началото, за да те разочарова с никакво развитие (не си личи от моят синопсис, защото има много сцени, през които си мечтаеш времето да мине по-бързо, за да се доближиш до края на тази история):
Започва с текст (което обикновено предвещава безпомощността на създателите на филма да обяснят нещо с… де да знам, филм?), говорещ за някакви дъъълги тунели под земята
Младо момиче се загубва на панаир в огледален фънхаус, защото бащата иска да си пуца на панаирските игри, и във фънхауса тя намира не отражение, а свой двойник!
Вече израсналото момиче отива на почивка с щастливото си семейство (съпруг, две деца и прочие) в къща близо до същия плаж, където някога се е изгубила във фънхауса, и в колата наблюдаваме реалистични и забавни поколенчески различия)
Там ходят на плаж с белите си приятели, като си задаваш въпроса защо са приятели, тъй като ни децата се разбират, ни родителите се разбират (освен може би бащите), случват се разни неща, които просто се случват, за да ни натякнат колко е травмирана главната героиня от онази злощастна вечер на панаира
Вечерта, в къщата на нашто семейство пристига друго, крийпи семейство, които се оказват двойници на нашите, нападат ги, и двойникът-майка обяснява с преглъщащ глас, че са някакви сенки, които с омраза е трябвало да вършат всичко, което се е случвало на хората над земята (не е ясно защо и не става съвсем ясно дори в точка 7)
Следват разтеглени екшън или полу-екшън сцени, убийството на белите приятели (на които не беше счетено за нужно от техните клонинги да им бъде обяснявано с божествени митологии, че имало сенки и т.н., а просто биват изтребени – не знам дали това е расистко и коя от двете раси бива осмяна), установяването на това че всякакви облечени в червено двойници са се пръкнали готови да режат със своите trademark ножици (няма обяснение за ножиците, просто всички двойници ги носят, за да колят) своите щастливи оригинали над земята
Следват шофирания, капани, надхитряване, двойници, облечени в червено и хванати за ръце и битка между главната героиня майка и сянката майка
Бива ни разкрито, че учените са клонирали подобно на зайци (още в началото са ни показани зайци в малки клетки, защото както в Get Out с един елен, Джордан Пийл обича да показва човешката болка чрез нещастието на животни) хора, но видиш ли – макар телата да са били различни душата била една (топ сайънс), които биват отглеждани във всичките тунели под земята споменати в началото (пълен цикъл брат, 10/10 кино), чиято логистика не разбирам защото това значи двоен разход за електричество, храна и вода без никой да разбере, но айде – нейсе (хъм, дали има и двойно правителство – сенките дали си играят на общество, икономика и енергетика)
В крайна сметка майката оцелява и наблюдаваме туист (туист, ако никога не си гледал филм преди това), а именно майката всъщност е била клонинга във фънхауса и филмът завършва с поредното возене в кола, което ако имаме предвид Get Out пак, съвпада с любимите похвати на Джордан Пийл (вж. страдание на животни) за пълнеж
Не бих казал, че филмът е тотално недоразумение. Сниман е яко (или поне естетически издържано), музиката е готина. Даже музиката много пъти е в приятен и доста хумористичен контраст с действието. Просто филмът е. Толкова. Импотентен. Дори и добрата кинематография не може да спаси слабата игра на главната актриса (която силно се различава от добрата игра на децата), недоизследваната вселена, както и жалкия опит да ме накарат да ми пука за героите, чиято мотивация е да оцелеят, или техните клонинги, чиято мотивация е просто да убият оригиналите. Кому е нужно личностно развитие?
Може би прекалено много очаквам от хорър филм. Все пак нима му трябва на човек повече мотивация за един убиец освен че е лош. Да, ама не – защото филмът лъха на претенция, че е нещо различно – от начина на снимане до времетраенето, в което се опитва да натрупа напрежение, за да се разпърди в крайна сметка в умерено реален, но доста претенциозен екшън. Щях да се изкефя повече, ако поне имаше свръхестествено обяснение за клонингите (а аз не вярвам в призраци и демони), а не някаква псевдонаучност за единство на души и гени.
Този филм беше прехвален и очаквах (или поне се надявах) оценката да ми е поне +/- 1 точка от тази на IMDB. Ами не съм съгласен с мъдрата маса този път. Не си заслужава да се гледа. Хуморът беше на ниво, затова получава бонус точка, но му отнемам половинка за тоталната скука, която ми причини.
4,5/10
Comments