(Средседмично ревю на Shutter Island, с големи спойлери и липса на смешки)
Shutter Island или т.нар. „Злокобен остров“ е злокобен филм. От всички неща, които са злокобни в този злокобен филм, най-злокобното е музикалното произведение на полския композитор Пендерецки, с което започва и свършва филмът. Това произведение всява чувства на мрак, страх, екзистенциален ужас и усещане, че ако се обърнеш ще видиш някого с хокейна маска и мачете.
Реших, че филмът ще е церебрален, и затова подходих към него церебрално. За да не ме изненада туиста, почнах да си водя бележки с надеждата, че като получа голямото разкритие накрая, ще знам, къде и кога е било загатнато в предходните сцени. Туистът го познах, когато Лео драйфа на кораб, а от тавана висят белезници. Това е първата сцена. Казах ви – церебрален подход.
Значи: или съм много умен (знам столиците на 20 държави), или туистът не е много сложен, или съм го чул и съм забравил, че съм го чул. Филмът е излязъл 2010, така че сами си правете изводите. За да прецените, ще ви разкажа сюжета. Спойлери за Боинг 747.
Лео (да, този Лео) пристига на изолиран остров, където гледат психично болни (извикали са го там заедно с партньора му Чък, защото една от пациентките изчезва, а той е маршал – те маршалите така ги викат за психично болни на изолирани острови)
започва да прави разследване, разпити, лов за великденски яйца, връзки с миналото си, а през цялото това време има тегави сънища за умрялата си жена, някакви умрели деца, концлагера Дахау и други травмиращи събития (сънищата не съвпадат със сънищата от филма, излязъл същата година със характерното БУАААААА – също така, ако си се върнал да прочетеш Дахау и да си кажеш тоя как може да се шегува с това – недей, Холокостът е едно от най-големите зверства в човешката история, но е важно да се спомене, защото Лео е ветеран и това му е променило мирогледа)
общо-взето, разкрива огромна конспирация, чиято цел е да прави, подобно на нацистите, комунистите и прочие злодеи, зомбита които да изпраща във външния свят на мисии. Или нещо такова.
Истината е (направо няма да повярвате), ИСТИНАТА е, че той е напълно крейзи и от две години се опитват да го излекуват. Жена му е имала психичен проблем, но той го е игнорирал. Накрая тя удавя децата им и Лео я убива. Но вместо да се самобичува като всеки нормален човек или да си каже „а аз съм еба ти пича“ се вкарва в мега дълбокия филм, където е героят, който ще разбие системата. Един вид самобичуване и „аз съм еба ти пича“ в едно.
През първите 90% от тези два часа бях със силно смесени чувства, щото си мислех: дано туистът да не е, че е откачен. От друга страна: я, добре ги залагат тия неща. Още в началото има сцени, в които стават нелогични телепортации на герои, докато диалогът си върви, което ме накара да се потупам по рамото и да си кажа, ааа това май се е случвало няколко пъти и той просто ги е слял спомените като пиян, гладен ерген на „Градина“. Но за два часа филм ще излъжа тотално, ако кажа, че не ми писна да гледам ПОРЕДНАТА сцена със сънища или ПОРЕДНОТО „а те му дават хапчета за мигрената, ама всъщност му дават от ония лекарства“, или ПОРЕДНИЯТ диалог между него и някой лекар, който всъщност е двусмислен. Да не говорим за един епизод, където той слиза от пет километрова скала, за да си говори с избягала лекарка, и след това се качва по същата скала, щото видиш ли това се е случило във въображението му. Спууки. Не бих имал нервите да го удостоя скоро с второ гледане.
В крайна сметка се стига до шоудаун между него и баш лекаря (и Чък, който се оказва лекуващият му лекар). О, не. Ако това е филм, в чийто финален шоудаун героят оздравява, ще напиша гневно писмо и ще го пратя на Мая Манолова.
НО! И тука е голямото НО, което за мен оправдава до известна степен почти всичките часове „a dream all along“, защото накрая се оказва, че той вече е имал момент на яснота преди девет месеца, но повторно е изпаднал в криза. Все пак щели да поемат риска пак да го пуснат. И тука вече си умрях от кеф, защото лудият се направи на луд (БУАААААА), което най-вероятно ще завърши с това да му направят лоботомия, която да го превърне в зеленчук.
Ако иска да напусне острова, най-вероятно ще нарани някого навън, което е неприемливо. Демек, най-здравомислещото нещо, което може да направи, е да излъже, че още не е с всичкия си.
Такъв обърнат „Параграф 22“ не бях гледал.
7.3/10
Половинката е, защото излекуването на лудостите е представено като процес, а не като някакъв Рубикон, който като прекрачиш и ще си тип-топки. Телеграфирането на „големия“ туист обаче беше твърде досадно.
Commentaires