Пръснати стъкла,
отразяващи се едно в друго,
сияят в главата като мандала.
В цветна хармония със спомена
за слово ефимерно танцуват
правите криви
като в чипровски килим,
носещ древни песни,
цъфнали със кървав плам,
страстни те таят
своят дъх за блян сънуван.
Безчетна симетрия във спомена
вълнува душата любознателна,
отразена в стъкло пъстро.
С писани крила.
Comments