Понякога ми се иска да съм будист
Без да съм прочел една будистка книга
(започнах някакъв си том,
но спрях този „летопис“,
защото в текста се доказва
скачането из съдби
чрез детски спомени за чужд живот)
Малко тъпичко, нали
Но като християнството или атеизма
Израснах и от тази своя фаза
(тогава мислех, че метаморфозата ми е бавна,
но пък времето сега все не спира
и почвам да се притеснявам,
че аз нищо не разбирам)
Може би отчасти ме мързи
То къде ще му се види края
Ако убия някакъв си паяк
И после с осем крака се родя
И трябва паяжината да плета
Друго си е да има ад и рай
И цял живот да си греша
И после горко да си се покая
И да плувам
Из пухкавите облачета в рая
Или да се пържа във котел
Дърпан смело към средата
След което и аз да отмъщавам
И заедно да ни горят сърцата
Но всички тези опции ми звучат
Като водене на преговори
С черна котка в тъмна стая
Без фенер, без котка и без да го желая
Но все пак казах, че не съм и атеист
И тая́ надежда
Че това не е просто Стокхолмски синдром
И че душата ми няма да е разчленена
На гладни паяци и жежки кладенци
Тая́ надежда,
че душата ще трепти
Със сребърни вълни
Като нишка
Във нечия вселенска мрежа
Comments