Бъстър Френдли: Това, което говориш е наивно. Не си ли съгласен, че науката показва, че всичко има причинно-следствена връзка? Няма място за някакви си божества, няма място за вяра и свободна воля. Това е най-простото обяснение – бръсначът на Окъм. Всичко друго са ирационални неща. Дори твоята вяра в Бог е продиктувана от някаква причина. Сигурно имаш някакъв ген или баща ти е бил със силен характер, или си взел наркотик. Във всеки случай, ти не си го избрал и е просто халюцинация на машинния ти мозък.
Човекът: Аз нямам машинен мозък. Но нека приемем, че си прав. Че Вселената наистина е устроена като твоя атеистичен, андроидски, детерминистки свят. Нека приемем, че аз нямам свободна воля, че аз се отричам от нещото, за което субективното ми усещане ми говори, че е сто процента сигурно…
Бъстър Френдли: А, ето субективно, халюцинация…
Човекът: Просто ти давам за какво да се захванеш, за да ти е по-лесно. Моят бръснач на Окъм. Все тая. Да приемем твоята гледна точка. Няма Бог, няма свободна воля, всички сме топчета на пинбол маса, които отскачат едно от друго в класическа нютонова механика…
Бъстър Френдли: Няма какво да го приемем, то е така.
Човекът: … и сега, докато си пием бири в градинката и си лафим за живота без да имаме много грижи, гледаме си симулацията, си представи най-големия карък в цялата вселена.
Бъстър Френдли: В смисъл?
Човекът: Е, най-големия карък – примерно, докато се е раждал майка му е умряла. Чичо му го е бърникал като малък, никога не е завършил училище и не може да си намери работа, не е имал любов, а когато си е намерил гадже, то го е предало и му е досчупило сърцето. Отделно има психически проблем и самият му ум е срещу него. Накрая го викат на война и си загубва крайниците. Държат го жив като зеленчук като в онази песен на Металика. Тя е по истински случай, между другото.
Бъстър Френдли: Е? Сигурно има и по-големи каръци.
Човекът: Добре, може дори всичко да му е наред. Важното е, че субективното му усещане е, че е вечно нещастен. Чакай, ще ти го обясня на разбираем за теб език. Има всякакви хора, щастливи, нещастни, безразлични. Статистически, както има дистрибуция има и среда, има и най-крайна точка преди осредняване.
Бъстър Френдли: Да, това го схващам.
Човекът: Та съгласен ли си, че такъв човек съществува?
Бъстър Френдли: Да.
Човекът: И ти казваш, че светът е детерминистичен. Че няма живот след смъртта, че няма шанс за награда или спасение от една божествена сила. Че Вселената е студена и стерилна.
Бъстър Френдли: Да, това е очевидната истина.
Човекът: Тоест в твоя свят, където ти питаш „защо ще има Бог, ако има по-зло на света“ и казваш, че няма Бог именно заради злото… в този твой последователен свят, най-големият карък е завинаги нещастен. Завинаги е в болка. Цял живот живее в страдание и накрая умира. И цялото му съществуване е на знак минус.
Бъстър Френдли: Е?
Човекът: Как така „Е“? Ти искаш да ме убедиш, че този зъл свят е светът, в който трябва да вярвам?!
Бъстър Френдли: Защо се палиш?
Човекът (ескалира): Защото всеки нормален човек ще се запали! Светът, в който несправедливостта е безнаказана, светът, в който всичко е случайно, светът, в който най-големият карък страда и умира във всяка секунда, докато е жив. Отказвам да повярвам в такъв човеконенавистен свят. Отказвам!
Бъстър Френдли: Не можеш да откажеш. То е факт, а ти нямаш свободна воля.
Човекът: Ти нямаш! Гледай ме как отказвам. Гледай душата ми как се бунтува! Гледай и се диви!
Човекът (поема въздух): Между другото, твоят детерминистичен часовников механизъм се представя за много морален. „О, има болести, има злини, има зло, значи Бог не съществува.“ Но зад тази привидна доброта се крие най-голямата несправедливост. Че онеправданият е задължен да страда, защото то ще е единственото, което той ще изпита. Отказвам да повярвам в такива глупости.
Бъстър Френдли: И добре, ти ли си Бог? Много си егоцентричен, щом мислиш, че от теб зависи да спасиш тоя човек. Кой си ти, че да го спасяваш?
Човекът: Моля?! А кой ще го спаси? Ти ли, роботе, ще го спасиш?! Някой друг ли ще го спаси? Аз няма да стоя безучастен. А ти имаш наглостта мен да ме подиграваш, че се мисля за Бог. Обвиняваш ме мен в мегаломания! Кой е Бог в твоята безбожна Вселена? Твоята хедонистична душа заключена в биомашина ли? Смееш да използваш собствения си солипсизъм срещу мен! Каква наглост! Какъв опит за лукавост. Но и аз съм лукав срещу лукавите.
Бъстър Френдли (ехидно): Колко си самовлюбен!
Човекът: Но ти си по-самовлюбен, безбожни роботе. Кой от нас е прав? Ти си на едно доказуемо мнение, аз съм на друго. Кой решава истината? Кой е Наблюдателят, който вижда цялото ни съществуване.
Бъстър Френдли: … Знам какво искаш да кажа.
Човекът: А аз знам, че никога няма да го кажеш. Защото целият ти аргумент е основан на омразата към каръка, а целият мой аргумент е основан на любовта към каръка. Това ни различава. Дори ако ти си прав за това как е устроена Вселената, ако аз не помогна на нещастния, то никой няма да му помогне. Това е красотата на категоричния императив – от човека до Бога. А ти ми осреднявай съществуването, чувствай се равен на мен, чувствай се равен и на Бог, но знай, че детерминистичният алгоритъм никога не може да убие душата. Никога няма да може да ни спре да избираме любовта. Завиждай, андроиде, рационализирай. Оправдавай го с ресурси и цифрички. Оправдавай го с танц на молекули. И ме гледай как ми дреме на шапката за твоите цинични сметки.
Бъстър Френдли: О, ние просто си говорим, не знам защо го приемаш толкова навътре. Малко е смешно как се ядосваш.
Човекът (искрен смях): Така ли стана накрая, роботе? Ние просто си говорим… Ми така кажи бе! Не знам дали някой някога просто си говори, но окей. Тръгни си като победител.
Бъстър Френдли (ехидно): Ти мислиш, че искаш да спечеля ли? Аз просто си търся истината.
Човекът: Аз знам, че искаш и знам, че няма. Защото в тази система ти нямаш свободна воля, а аз имам. Кой от нас има еволюционно преимущество, роботе? М? Твоят търкалящ се надолу камък или моята свободна ръка?… О, стана късно. Айде да допиваме и по леглата. Наздраве, роботе!... Лека и дано сънуваш някоя електрическа овца, Френдли. Ако сънуваш, де.
Снимка от Kiki Falconer в Unsplash
Komentar