(1/10)
Като цяло да напишеш книга е неразумно решение. За да има дори и шанс да е добра, то трябва да ѝ се отдели време, концентрация, подготовка и най-вече безразсъдство.
Шансовете на една биологична единица като мен да може да каже нещо смислено са миниатюрни. Шансовете да се продаде и да добие популярност, за да ми се удовлетвори егото, са нищожни.
Но има едно нещо за писателите, за което не се говори. Писателят, болезнено честният писател, в сърцевината си е луд бунтар. Причината е следната: думите, правилните или грешните думи, всъщност изписват ярост срещу Вселената.
Всички ще умрем. Слънцето ще изгасне, Вселената ще изстине в шума на Браун. И въпреки това човекът драска по стените на пещерата си, държи да е исторически релевантен, настоява, че е безсмъртен, защото някога е съществувал.
Тийнейджърски глупости, но пък достойни глупости.
Аз помня какво беше да си истински млад. Какво значеше да се напиваш, да се репчиш, да искаш всичко, а морето ти да е до колене.
Безпаметни вечери съм прекарвал като тийнейджър в стария Dewar’s на Попа, където бирата и хлебарките ни бяха приятели. В университета рестартирах мозъка си от зубрене на Генетика с промишлени дози чиста водка в студентските съюзи. В този самодеструктивен нагон, търсейки любов, щастие и себе си, даже пробвах и по-твърди субстанции, които за няколко години ми ликвидираха психиката.
Тези неща не ги рекламирам, защото на дъното на чашата няма нищо освен няколко капки, които да те блазнят да поръчаш още едно. Но както субстанциите, така и изкуството, така и писането са отражение на едно и също.
Бунтът срещу сегашното. Бунтът срещу несправедливостта. Отказът да се подчиниш на студената Вселена, като се затвориш във вътрешността на душата си.
Но алкохолът и наркотиците винаги са ме правили тъп, макар и понякога временно щастлив. Унищожавали са ми тялото и са ми отравяли ума. С тях не се израства.
Докато с писането, можеш лесно да видиш мислите си и после, като мине достатъчно време, да видиш кое е смислено и кое е пълна тъпотия. Да станеш смислен, а и да се озъбиш или ухилиш истински на безсмислието и абсурда.
Младежките ми години си отидоха без в момента да съм особено стар, но ме научиха на нещо важно.
„Вий, вий срещу смъртта на светлината!“
Това е тайната на щастливия живот. Да се гневиш на несправедливостта, да я назовеш с истинското ѝ име. Не да пиеш, да друсаш, да се унищожаваш, а да отидеш в света и да го промениш. Да се противопоставиш на един свят, който звучи правилно, звучи коректно, а бълва нечовешка реалност.
И когато някой ти каже, че мислиш грешно, че светът е грозен, че справедливост няма, ти да го погледнеш право в очите.
И с „грешните думи“ да защитиш доброто в човека.
Comments