(Очаровано, но дълго ревю на безизразно-хумористичния филм In Bruges)
През 2008 излиза странната комедия In Bruges („В Брюж“), за която още тогава гимназиалното ми аз слушаше от баща си, че е филм, който трябва да се гледа. От тук, от там продължавах да чувам за този филм през следващите десет години и вече си бях изградил представа, че е някакъв шпионски филм в стила на Hot Fuzz („Горещи палки“), но вместо за полицаи става дума за шпиони (бележка: и Hot Fuzz не съм го гледал).
А бе шпионски е в смисъла, че става дума за комбина наемни убийци, ама не става дума дали изпълняват държавни поръчки (държат се по-скоро като наемни убийци за мафията), но честно казано това не е от особено значение.
Важното е, че двамца колеги убийци са изпратени на все още неясна за тях мисия в белгийския град Брюж, където Рей (Колин Фарел) и Кен (Брендън Глийсън) са командировани от Хари (ще кажа кой е актьорът, като се появи във филма, както филмаджиите решиха да направят, което според мен е един от минусите на филма).
Разказвам сюжета (и се пригответе, защото макар да може да се синтезира в едно изречение, много неща се случват)
Рей е тотално отчаян и невротичен, защото е в Шибанията (с главно Ш), наречена Брюж. Междувременно Кен е надъхан да изследва културното наследство на този стар европейски град
Неврозата на Рей го кара да звучи като бълнуващ тийнейджър (или още по-млад), което го кара да изглежда като тотално незрял индивид, който не е ясно как е станал „шпионин“. Ма и Кен си обърква псевдонима в хотела, така че тез наемници са си просто обикновени хора – не някакви Джеймс Бондовци
Рей се сваля с мацка (Натали) на филмова сцена, която се снима в Брюж (тази любовна история ми беше малко скучновата, но беше добре вплетена в сюжета). На таз сцена се запознава и с едно джудже, с което по-нататък във филма Рей друса
Имаме единствения флешбек във филма, след който разбираме, че Рей е тотално сбъркан от това, че без да иска убива дете, когато застрелва някакъв свещеник
а: Рей излиза на среща с тая мацка, набива някакъв досаден канадец и тръгват да се сексат с нея, но досадният ѝ партньор/гадже/някакъв иска да го обере и затова получава халосен патрон в окото, което впечатлява Натали (не е единственото, което ѝ кара кръвта да пулсира за нашто момче) b: Междувременно Кен получава назначението по телефона от Хари – да убие Рей, задето е застрелял дете (принципи все пак). Също става ясно, че омразният на Рей Брюж е избран от Хари, за да има страхотни спомени преди да умре. Това е малко като шефът да ти плати ваканция за някакво английско градче като Солсбъри
Рей намира Кен и почват да се друсат с наркотиците на Натали (и ослепелия с едното око) с джуджето и проститутките, но нашта комбина си тръгва, когато набеленото джудже почва да обяснява, че ще има война между бели и черни (и всички раси също щели да бъдат на страната на черните: първоначално го тълкувах, че белият човек е бил много гаден със всички раси, но на второ четене – май джуджето просто мразеше всички раси [бележка: казвам джудже, защото това е политически коректният термин според филма])
Кен се снабдява с пистолет от Юри (естествено, че търговецът на оръжия се казва Юри, копеле). Дотук филмът е гледаем, но не е нищо особено. Но във втората половина се смях с глас.
Кен събира куража да убие Рей, но Рей тръгва да се самоубива и Кен го няма да позволи това току-така и го спира
Кен утешава Рей и му казва, че си заслужава да живее, ако спасява други хора/деца. Изпраща го на влак да си търси пътя.
Хари (Ралф Файнс) се появява в началото на третата трета на филма (което е малко тъпо, защото тепърва трябва да започне да ни пука за личността му и взаимоотношенията му с вече установените герои и прочие)
Междувременно, Рей е прибран от полицията, щото канадците не остават просто ей-така да ги бият, но Натали му плаща гаранцията, и сядат да пият бира пред катедралата
Хари и Кен си говорят за самоубийства, наказания и принципи и накрая решават Кен да умре на катедралата, която Кен изкачва в началото на филма
Ослепелият информира Хари, че Рей е отпред, Хари застрелва Кен (а тамън си бяха оправили взаимоотношенията), Кен се хвърля от катедралата, за да информира бързичко (във филмово време), че Хари преследва Рей, Кен умира, Рей бяга, Хари го настига в хотела, следва смешни обяснения с милата бременна собственичка на хотела, която не иска Рей да бъде застрелян
Рей, който скача на лодка (хотелът е на канала), изяжда няколко куршума в тялото, стига по deus ex machina начин до филмова сцена, Хари го настига, застрелва го, убива джуджето без да иска, помисля го за дете, въпреки че Рей се опитва да обясни грешката и да го спре да не си тегли куршума, но Хари се застрелва, защото – макар злодей – има принципи
Едното изречение, което трябва да кажете, ако ви домързи да гледате филма, но искате да звучите запознато е:
„А това е оня филм, където Колин Фарел е изпратен на мисия в Брюж, но всъщност мисията е да бъде убит от неговия пълничък колега, нали?“
Не забравяйте „нали“, това показва, че водите разговор, а не че просто се самоизтъквате.
Първата половина беше малко meh, макар че през целия филм актьорската игра беше топ. Малко странно е темпото на филма, защото краят сякаш идва, след като Рей е изпратен на влака, а следва цяло трето действие с Хари, Кен и Рей. Музиката си беше окей, но като цяло ми напомняше малко на старите игри с Хари Потър. Не знам дали това е обективно, но туй то.
Филмът е човешки в абсурдния смисъл на човешки. Всеки си е в своя филм, комуникация хем липсва, докато хората са тотално честни, хем някой път се провеждат сериозни разговори.
Макар Брюж накрая да излиза като малък град, където всички се срещат (айде от мен да мине – все пак е със само 117 000 души през 2008), което прави In Bruge малко магически, не мога да се оплача от логиката на филма. Нещата, които се случват в края са заложени като пушки, които трябва да гръмнат, в предишни сцени от филма. Сцените преливат добре една в друга.
Също така филмът е изпъстрен със сентенции и смешки – от „Нещата, които са ти казани, като си бил дете, никога не те напускат“ до „Няма как да помогнеш на някого, ако си мъртъв“ (Кен казва на надъхания за самоубийство Рей) до очевидното обяснение на бременната собственичка на хотела, което Хари и дава, когато той и Рей се готвят да се стрелят „Това е престелка“ (по-смешно е във филма).
Филмът е поетичен и аналитичен. Има магия, което аз обикновено намирам за дразнещо, но я прави без някаква особена самоважност (новата дума за деня).
Първоначално си мислех да му дам 7,2. Но втората част ме накара да го завиша до 7,6. Но сега докато писах това ревю, разбрах, че ми иде доста да го хваля.
Субективната ми оценка си е 7,6. Но според детайлния ми списък с критерии (или просто, че не знам за какво да се заям) мога да му отнема къъъъм… 1,8.
8,2/10
Comments