(2/10)
В Младежка пустош говорех за младежкия бунт, който ми дава смелостта да вървя по не много утъпкани пътища. Звучи претенциозно, а и вероятно е, но исках да дам перспектива как може да се мотивира човек, когато душата му иска едно, а разумът му казва друго.
„Последната сделка“ в основата си е научнофантастична книга. Може да бъде наречена „Софт сай-фай“, защото не задълбава в как точно бъдещето ще се сбъдне, а по-скоро разглежда тенденциите, които наблюдавам в сегашното общество, сравнявам ги с тези в миналото и се опитвам да отгатна човешката страна на бъдещето.
Реших, че така може да позная повече неща. Все пак, достатъчно наука изучих в Университета на Глазгоу, специалност„Генетика“, че да се усетя, че не ми е дадено да мога да предрека някакви супер пробивни технологии. Аз ако можех да ги позная, то някой вече щеше да ги е измислил. Затова и действието се развива в близкото бъдеще на 21-ви век.
Тайно се надявам да доживея, за да видя дали някое от по-обикновените ми предсказания се е сбъднало. До процеса на издаване вече две се сбъднаха.
„Последната сделка“ е повлияна освен от висшето ми, и от научни статии и фантастичните книги на Азимов, Вонегът, Артър Кларк, Маргарет Атууд, Франк Хърбърт, Иън Банкс, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, една книга на Хану Раянеми и най-впечатлилата ме книга, която за мен си е научна фантастика: 1984 на Джордж Оруел.
Освен фантастика и фентъзи, „Последната сделка“ заема и от по-мистични вселени, като тази на християнството и Библията, индуската Бхагавад Гита, както и други политеистични митологии. Щипнал съм и от древногръцката, скандинавската, индианската и така нататък.
В опита си да направя „Последната сделка“ по-различна и обединяваща книга черпех и от друга литература: както класическата литература, така и някакви по-непопулярни книги, на които, за моя радост съм попадал. Не съм емулирал нещо конкретно, но това, което съм прочел няма начин да не ме е повлияло.
А сигурно има нещо и от първата книга, която съм чел в живота си – „Лакомото мече“.
Във всеки случай, мозъкът ми е разкъсан между проверимата и изключително полезна същност на стандартизираната наука и безкрайната мистерия на Вселената. И от може би неправилния въпрос „Защо човекът съществува?“.
Ясно е, че науката се справя по-добре от всички полета с решения „Как да постигнем нещо?“. Живеем във време, в което човекът е най-дълголетен, а болестите са нещо, което може да бъде излекувано, а скоро – унищожено (дано не само в някои класи на обществото).
Научният подход е особено добър в това да решава кратки и ясно дефинирани проблеми.
Но в основата си човешкото съществуване не трябва да бъде принизено към точките живот, измерени в години или здраве. Вярвам в духа на човека и в неговата свободна воля.
Дори и ако отстраним вярванията от уравнението, какъв смисъл има да се удължава животът на една еволюирала твар, ако тя не може да намери своето призвание? Ако тя не може да си максимизира полезността за себе си и за Вселената?
Човекът не трябва да забравя, че суетата му да се прави на интересен демиург и генератор на смисъл е довела именно до технологичния напредък на 20-и и 21-ви век. Затова нито трябва да се осланяме само на наука, нито – само на религия, защото при първото виждаме само дърветата, а при второто – само гората.
Това се опитах също да обединя в „Последната сделка“. Дали съм се справил, вие ще кажете и времето ще покаже. Най-важното за мен е, че съм предложил поле за дискусия.
В науката първо трябва да зададеш проучващия въпрос.
Komentar