Господарят
Аз, ако теб не те поливах,
къде щеше да бъдеш?
Само красота носиш, нищо.
Цветът има нужда от окото,
което го гледа.
Но окото гледа и се засища.
След това се премества
към нова картина.
И все пак, което ръката полива,
окото повече разбира.
И което ръката често милва,
окото повече зачита.
Докато ръката не реши да съдира,
тогава окото влажно примира…
Но не бой се, още ще те поливам.
Може даже да те рамкирам.
Или да те изсуша
И в книга прибера
Като доказателство, че обичам,
за теб да се грижа.
Цветът
О, как обичам от живота да пия
и от Слънцето лъчите да събирам,
а сянката върху мене като падне,
усещам аз древна магия
и в мене влива се стихия.
Кой се грижи така за мен, не разбирам,
но всеки ден листата си ще разкривам
и моите краски гордо ще разливам.
Та явно аз някому съм потребна.
Сигурно таз грижа за мен
е от чудна сила, пазеща ме всеки ден.
Аз никога няма да я разбирам,
но гордо себе си ще показвам,
да ме види в най-красивата ми премяна.
Вечно благодарна и непрекъснато засмяна.
Мухата
Аз съм просто една муха,
кацнала върху цветните цветя.
Дали тука има някаква храна?
Май първата ми грижа
е страшната ръка.
Нищо не разбирам,
нищо не ща да зная.
Аз летя, кацам и се храня.
А като крилата ми затихнат,
и като трябва да почина
Върху почвата аз ще си застина
и тялото ми ще си свия,
за да се влея в тез цветя,
като малка част от света.
Comments