(8/10)
Нещо, за което дълги години се срамувах да говоря, беше, че идвах от политически заредено семейство. Не знам защо се срамувах, след като моите родители бяха истински патриоти, а не спуснати от горе патриотари.
Баща ми беше посланик, първо в Португалия, после на различни постове, включително посланик на „Съвета на Европа“ в Молдова и после в Черна гора.
Хората си представят, че живота на политик, макар и все пак дипломат, а не някой в парламента, е някаква мутренска мечта, но всъщност често имаше периоди, в които въобще не виждах баща си, а и съм случил явно на един от малкото честни политици за баща, които не са се опаричили от нещо друго освен от заплатата си. Което между другото ме радва.
Освен това, баща ми има лични заслуги за вкарването на България в НАТО и Европейския съюз, което русофилите в България ще оплюят и ще им отвърна изключително нецензурно да се ебат и да се радват, че заради това не сме Беларус на Балканите.
(Извинете за вулгарността, но плюс на това, че сам съм се финансирал е, че винаги мога да бъда вулгарен, когато си пожелая. Аз не обичам филтри.)
Истинският патриотизъм на баща ми е виден и от един подарък, който открих в нас, с който никога не ми се е хвалел. Не знам колко е била популярна книгата „Жертвено поколение“ през 1996 г., но авторката е добавила на ръка към неговото копие лична благодарност към баща ми за това и пожелание „да се бори за истината на българите във Вардарска Македония, жертва на политическите борби между великите сили“.
Ако русофил иска да шие за НАТО и Европа, бих го подканил да си затвори устата, когато става въпрос за Македонския въпрос.
„Зад всеки успял мъж стои жена.“
Този цитат на Граучо Маркс е валиден и за нашето семейство. Не искам да омаловажавам собствените постижения на майка ми в превода, субтитьорството, англицистиката и университета. Даже напротив, искам да кажа, че тя заслужава признание и за някои от успехите на баща ми. Макар баща ми да настояваше да не говорят помежду си за политика пред нас (за да не се изпуснем като деца), съм ставал свидетел на това как можеше да се допита до десетки съветници, но накрая щеше да се довери на съвета на майка ми. Която винаги се оказваше права.
Освен това тя правеше обучения на хора как да четат новини, как да правят преглед на печата, как да анализират лъжите от медиите, за да открият истината по средата. Съветвала е и хора как да се държат пред камера, както и какви грешки да не правят, за да не отблъснат зрителите си. Опита се да ми предаде някои от тези умения, някои хванаха дикиш, други – не съвсем, защото си падам малко наивник.
Макар да не съм чувал конкретни компромати за повечето политици, нашите настояваха да ми предадат ценностната си система и своите аналитични умения.
Още в гимназията кандидатствах в конкурс, организиран от НАТО, за новата им стратегическа концепция. Бях единственият човек сред победителите от гимназия, като фокусът на есето ми беше киберсигурността. Особено в контекста на тогавашните зулуми, които Русия тогава беше направила в Естония. Акцентирах това през 2010 година.
Да, правя си четка, че говорех за хибридна война преди да е модерно. Давам си и сметка, че се правя на голямата работа, но съм си горд.
Част от политическата си философия я вкарах в „Последната сделка“, особено в семейството на учена на Алекса. Там майката и бащата са отделни от родителите ми образи, но разговорите им имат сходства с това, което съм видял.
Позволих си също така в „Последната сделка“ да предлагам бъдещ развой на исторически събития. Значи от политика до известна степен разбирам (или поне до степента да виждам мотивациите на агентите и техните лъжи), но за история има много какво да се желае.
Въпреки това, реших да направя една фикция на бъдещите политикоисторически развития. Моля, простете, ако ви се сторят наивни и имайте предвид, че никой не може да познае бъдещето (освен Мама). Тази фикция е написана с цел да критикува сегашното общество, именно, за да няма описаните в книгата проблеми в бъдещето.
Безсмислена кауза, ако съдим по „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, но съм си оптимист.
***
Добре де, а защо политиката да е важна? Тя не е ли само за хора, които крадат, мамят и се облагодетелстват. Първо, съдейки по нашите – не. И второ, политиката е нужно зло.
"Само тъй като ти не се интересуваш от политиката, не значи, че политиката не се интересува от теб."
Перикъл го е казал преди 2500 години и нещата много, много не са се променили. На практика, човекът не е еволюирал много за тези години.
Ще добавя и немного скромно моя възглед като биолог. Ако не прилагаме натиск върху политиците, отвътре и отвън, за да си вършат работата както трябва, то тогава тяхната система никога няма да еволюира. Не искам още трийсет години преход.
Затова „Последната сделка“ си позволява да разглежда политиката. За мен беше важно да покажа, че гражданинът на едно общество, включително и родното ми, трябва да мисли за политическата реалност, която определя живота му.
Идеите, които поставям в „Последната сделка“ не са непременно решения, а отправна точка за диалог. Но основния смисъл е да не правим думата „политика“ табу в ежедневието ни.
Защото да се интересуваш от политика не е лукс, а дълг към родината и съгражданите ти.
Comments