(Калкулирано ревю на обмисления филм I Am Mother)
Кефя се на сай фай. Научната фантастика напомня за математиката по хубав начин: в научната фантастика e изолиран проблем с вътрешни правила и се разглежда логичното развитие на проблема (плюс това по-рядко се използват теореми).
Филмът I Am Mother („Аз съм майка“) сватосва непростимата обективност на логиката с подлежащата на интерпретации двусмисленост на изкуството. Яко, а?
Безпокоях се като гледах трейлъра на филма в Бидона, че всичко е разказано в тези 2 минути и 57 секунди, и че няма нужда да гледам въобще пълнометражния. И да, и не. Основният конфликт между Дъщеря (човек), Майка (робот) и Жена (човек) е същият. Основното чудене доколко е зъл изкуственият интелект също е налице. Трейлърът те закача с класическата мистерия какво се върти в кибер съзнанието на интелигентен робот и реално това е големият въпрос на филма, но взаимодействията в миниатюрния свят между три героя всъщност задържат погледа върху екрана.
Реално трейлърът дава частта „Дадено“ на задачата, а филмът търпеливо те подканя да работиш върху задачата преди да ти даде отговора накрая. Недоизказаната, но подсказана вселена на този пост-апокалиптичен филм те подканят да си свериш решението.
Сюжетът (с тотални спойлери, примесени с интерпретации: обичайното):
В съоръжение (демект сграда/бункер) сме и биваме информирани от компютърен текст, че човечеството е финито, и ни става ясно, че един робот е на мисия да отгледа новото човечество (робота да го/я/то/[по-правилно местоимение] наречем Майка (ще използваме тя все пак, защото българският е джендърски език [не в джендърския смисъл на думата])
ГЛаДОС (само, че с характера на майка, а не на малтретираната, но впсоледствие овластена секретарка от хитовата игра Portal) минава през монтаж на отглеждане на Дъщеря, където в много сцени се разкрива здрава връзка между родител и дете, и монтажът е удоволствие да се гледа, защото визуално е разказано много в малко време
Ние всъщност сме скочили 13 867 дни в бъдещето в това подземно съоръжение за нов старт на човечеството и Дъщеря е тийнейджърка (да, има схема: бързата сметка наум, която всеки обсесивен зрител следва да направи, показва, че нещичко не е съвсем наред, да не би да е клишето, че всъщност компютърът е правил някакъв експеримент няколко пъти? Хммм…)
Дъщеря е добро дете, което гледа да си учи уроците, да слуша Майка и само малко да си губи времето на таблета. Като тийнейджър обаче се бунтува срещу Майка, която държи Дъщеря да не се вълнува много от външния свят, и която чрез вариация на Дилемата на трамвая (и други непоказани уроци) я учи да максимизира ползата за общото благо, а нашата не е убедена, че Мама за всичко е права
На входа на съоръжението се появява ранената Жена – следва основата на филма, която може да се резюмира по следния начин a. Жена не се доверява на роботът, защото неговият вид (rude!) е избил/избива всички хора навън b. Дъщеря разбира, че историите на Майка не са били съвсем искрени, и е раздвоена между Майка и Жена c. Дъщеря оперира ранената Жена и така ѝ спечелва доверието d. Майка казва на дъщеря, че е минала годишния си тест и за награда Дъщеря може да си избере ембрион (има много такива в съоръжението) за братче или сестриче e. Дъщеря разбира, че Майка я е излъгала и Жена всъщност не е била застреляна от човек, а от дроид f. Дъщеря разбира, че е имало предишни Деца (липсват ембриони) и даже намира човешка челюст в пещта, използвана за изгаряне на неща от външни свят като мишки g. Дъщеря избягва с Жена, за да се срещне с другите хора, които според Жена живеят в някаква си мина (това се оказва по-фейк от рекламите, които получавам във фейса за канала Gaia, който ще ми разкрие истината за извънземните с НАУКА) h. Дъщеря и Жена стигат до убежището на Жена, което е някакъв корабен контейнер с много християнски вещи (включително и рисунка на мадоната и младенеца) i. Дъщеря с тъга гледа една от рисунките на тийнейджър на Жена върху страниците на книгата, която Дъщеря бе намерила, когато Жена беше пристигнала в съоръжението (тийнейджъра по-рано беше заложен като солиден аргумент да избяга… тийнейджъри, а?) j. На Дъщеря ѝ писва от тоя егоистичен живот и се връща да спаси братчето, което беше избрала
Посрещат я роботи и аха да я застрелят, я пускат, щото иска да говори с Майка
Говори с Майка, която държи Брат, и Дъщеря обвинява Майка, че е нехуманна, но Майка и казва, че всичко е направено за общото благо (и ние разбираме, че тя общо взето е планирала всичко, че съзнанието ѝ е във всички машини, и че човечеството е избито от Майка и т.н., и т.н.), и че е ред на Дъщеря да поеме щафетата на човешкото отглеждане (щото е толкова неегоистична, че общо взето би се самоубила, за да помогне на братчето си), и Дъщеря след бушуваща палитра от емоции се съгласява с Майка
Набиват ни в канчето, ако не сме разбрали символиката, няколко сцени на Дъщеря с Брат като мадоната и младенеца, накрая Дъщеря изглежда изключително решителна и…
Край
Филмът е удоволствие да се гледа. От начин на снимане, до музика и звук (още настръхвам като се сетя за безпощадния, ужасяващ, метален спринт на робота-Майка, когато се случи нещо извънредно с Дъщеря). Страхотен монтаж.
Реално има три героя, играни от четири актьори: Дъщеря – Клара Ругаард (Ругор? Уго?! Датският ми е ненормално труден за разшифриране), Жена – Хилари Суонк, и Майка – Люк Хокър (тялото на робота-Майка) и Роуз Бърн (гласът на Майка). Играта е феноменална – от младата Клара Ругаард/Ругор/Уго до отдадената Хилари Суонк, до минималистичните движения на Люк Хокър и редуващият се между благо-майчински и злокобен глас на машината (ха!) Роуз Бърн.
Нямаше скучна минута, ако човек е търпелив и се примири, че реално половината филм е трейлъра. Има екшън, който не е самоцелен. Измислените технологии са интересни, но не са основата на филма, а добре направен пълнеж. Имаше само един абсурден момент от разказвателна гледна точка и това е, когато Дъщеря и Жена бягат от съоръжението, защото в едно умряло поле ги преследва дрон, но – видиш ли – в правилния момент се скриват в неясно как появила се царевична плантация.
Всъщност веднага след бягството от съоръжението е първият момент, когато си проличава, че филмът е с покъртително малък бюджет (5 милиона долара), защото външният свят (за сметка на пипнатите коридори в съоръжението, които очевидно символизират утроби) просто си изглежда фейк. Все пак никъде другаде не ме подразниха ефектите (казвам това за 2019 година, защото сигурно след 10 години ще се обърна назад и ще се питам за много филми – това ли ми се е струвало реалистично, пробвали ли сте на тези години да гледате стари документални филми за динозаври?), а даже ме изкефиха всичките джаджи и атмосфера, което показва, че не всичко хубаво струва скъпо (господин Тим Кук…).
Не мога да се въздържа да направя анализ на този филм без да направя собствена интерпретация. На нивото на идеите основният конфликт е между утилитаризъм (накратко максимизиране на ползи) и деонтология (където моралните принципи надцакват последиците). През цялото време филмът показва дискретно (което е уау) плюсове и минуси на двете страни, като утилитаризмът е заместен с технология, а деонтологията с християнство. Накрая Дъщеря се примирява, че системата на Майка е била нужна, но Дъщеря също така венчава деонтологията (мадоната и младенеца) с утилитаризма (хай-тек съоръжението, пълно с ембриони), за да даде нов шанс на човечеството.
Време е за оценката. За мен филмът е 10/10 само защото е отлично направена научна фантастика. Но реално има проблема, че разтегля сюжета на трейлъра дълго време, за да се отплати накрая с хепиенда (?), че Дъщеря оцелява (след като цялото човечество се оказва убито от Майка) и започва нова ера за нашия непредвидим биологически вид. Също така символизмът хем е скрит, хем е доста очебиен. От мадоната и младенеца до кадър, намекващ ходене по вода, малко ми втръсна (все пак, по елегантен начин религията не е нито приета, нито отхвърлена). Вероятно най-паянтови са мотивацията на Дъщеря да избяга от съоръжението (защото във филма се крепи на страхотната игра на актрисата, но не толкова на характера на героя, който все пак си обича Майка) и вземането на решението да се съгласи с Майка (след като е морално разочарована, но айде... разбрала е, че е наложително).
Затова…
8,5/10
Бележка: оценката на филма се вдига, колкото повече човек мисли за него: малко съобщава, много казва
Comments