(4/10)
В „Последната сделка“ има четирима главни герои: Бари Андерсон, Александра Пейдж, Драган Ангелов и изкуствения интелект Ентити. Всъщност има и други главни герои, но тези са ми най-любими.
Трябваше ми отправна точка, за да развия тези герои, за това вградих в тях черти на своя си характер, който познавам. Но голяма грешка е един писател да пише за себе си или за своите приятели и да им сменя дрешките така, че да са герои в книги.
Не, аз разцепих душата си на части и парчетата ги вкарах в главните герои особено в трите човешки същества. От там нататък се зачудих какви черти могат да живеят в хармония у тези герои. От там, с проба, грешка и умението да видиш как някой приятел си преиначава историята спрямо собственото си мислене, ги поставях в ситуации, в които да експериментирам върху тях. За да видя какво точно ще кажат, как точно ще реагират. Кое отговаря на характера им.
От там оставих да взаимодействат чертите им със ситуациите около тях. Така и чертите се променяха, и ситуациите им.
Но колкото и да обичам героите си, хората и себе си, аз знам, че всички тия същества имат и мрачна страна и могат да бъдат задници. Бари, Алекса и Драган не са непременно добри хора, но не са и непременно лоши хора.
Всички от тях имат склонност да извършат неприемливи за обикновения човек неща и затова писах за тях. Но и тримата имат потенциала да поемат и по смелия път.
На малко хора любимият им супергерой е Супермен. Твърде е перфектен. Това с криптонита е измислено по-късно от създаването му, малко да го очовечат.
Бари, Алекса и Драган не са и някакви тотални злодеи, та да можеш свободно да ги мразиш. Те са разкъсани между това, което всеки човек го разкъсва – да се облажат себе си или да помогнат на другите.
И като ограничените биологични машини от плът и кръв, каквито са, не могат да сметнат всичко така, че да постигнат оптималното решение за всички. Всъщност, мисля, че при морала и на някакъв свръхинтелект като Ентити оптимално решение може да разкъса дори машина от неплът и некръв и нечовечност.
Ентити има привидна човечност, а в първите глави направо се държи като човек, което подразни един рецензент на книгата. Сега, въпросният рецензент даде ревюто си смело, след като беше прочел 60 страници от 696 страници книга. Тоест не беше видял, че на друго място съм адресирал научнофантастично защо изкуствените интелекти в „Последната сделка“ говорят като хора, така че, въпреки че беше доброжелателен, с вирнат нос не приемам тази критика.
Във всеки случай, зад човешката маска на изкуствения интелект се крие нещо извънземно. Но това, че един интелект е изкуствен, не значи, че ако наистина е умен, няма да попадне пак в капана на морала. На дилемата на трамвая.
Този дуализъм е съзнателно и интуитивно решение. Аз не искам да чета за съвършенство, защото аз съм просто човек. Просто не е интересна утопията, а дори и да мечтаем да я създадем, за да я постигнем трябва първо да си оправим текущите проблеми. И тъй като човекът обича да чете за проблеми, особено пък за грижите на други хора, но също така обича и да намира решението им, аз писах за същества с проблеми. Външни и вътрешни.
Може това да не ги прави „добри“ герои, но да ги прави добри герои. Вие ще кажете, след като прочетете книгата ми.
Comentários