(Hey, you can find my translation in English. Just scroll down until the words look familiar)
Йоу, вече имам кратък филм.
Така де, филм трудно може да имам – филмите са доста екипна работа и е малко нагло да кажа, че си е само мой (само сценарият си е мой). Но така де, имам(е) филм.
Става въпрос за Biohazard (Биологичен риск), който разглежда историята на двама учени, когато единият от тях, по стечение на обстоятелствата, се е заключил в лаб, след като се е полял с малко вирус. Писан е началото на 2019, така че е много ясновидски, особено ако се кефите на изсмукани от пръстите конспирации и/или не се кефите на Китай/Бил Гейтс/каквото ви хрумне. Сниман е края на 2019.
Филмът досега береше лайкове на фестивали, но от тази седмица вече е пуснат и в Бидона.
Първоначално, като се снимаше, на сета пушех нервно цигари, защото ми се струваше, че ще бъде тотален трейнрек (сиреч провал). В началото се помесих, после, може би малко сервилно, реших само да си пуша цигари и да си давам мнението дали думите се произнасят правилно, а екипът да направи магията.
И да, филмът не е така както си го представях: единствено заради кастинга – първоначално мъжката роля трябваше да е доста (доста) по-експресивна.
НО сега го изгледах след година и половина и си казах: „Ега ти, яко се е получило“. Защото, да, не е претенциозната драма, която си представях, а е комедия, в която претенциозността е взета на подбив от абсурд. Което, разбира се, е микрокосмос на човешкото битие и на нашия българо/космополитен цайтгайст, мда. Или поне в това си избирам да вярвам.
Естествено, моите приказки са само гледна точка. Обективното е, че цял екип, воден от Християн Иванов и Мартин Асенов, и апаратът на НюБояна (FilmForge, воден от Ивайло Грънчаров) направи много яки: режисура, звук, музика, картина, осветление, атмосфера и, в крайна сметка, филм. Също моята лична заслуга за филма – сценарият – нямаше да е възможен без погледа и съветите на Симеон Венциславов и колегите от курса за сценаристи на Ню Бояна. И всички авери, дето ги спамя нонстоп да ми четат драсканиците.
Разбира се, благодаря и за невероятната игра на Лиза Мирчева и НЕЗАМЕНИМОТО представяне на Димитър Касабов, който не мисля, че ще се снима в много филми.
След година и половина, Биологичен риск ме усмихна.
Айде вече е пролет, скоро и ерата на вирусите ще залезе. Надявам се този филм и вас да ви усмихне/разсмее, докато нещата се подобряват. И събскрайбнете и шеървайте плс.
English
Yo, I have my very own short movie.
Tbf, I can hardly have ‘my own movie’. Movies are quite the team effort, and it will be a bit arrogant to say that it’s entirely mine (only the script is my own). But tbf, I(we) have a movie.
My post is about Biohazard, which tells the story of two scientists, one of which ends up locked up in a lab after spilling a little bit of virus on himself. Biohazard was written early 2019, so it’s a bit clairvoyant, especially if you relish far-fetched conspiracy theories and/or you don’t particularly like China/Bill Gates/you-name-it. The movie was shot late 2019.
Up to now, the movie gathered likes across festivals but this week it’s released in the Tube.
Initially, while it was being filmed, I chain-smoked cigarettes on set because I felt like it was going to be a total trainwreck. In the beginning, I tried meddling with the process but then, I took a possibly servile approach and decided just to smoke cigarettes and monitor if words were being pronounced correctly, and let the crew do their magic.
And yeah, the film is not what I envisioned. Only because of the casting; originally, the male part should have been way more expressive.
But after watching the movie after a year and half I realized: “Damn, this is good.” True, it’s not the pretentious drama, which I pictured in the head, but was a comedy where the pretentiousness was undercut by the absurd. Which is, of course, a microcosm of the human Being and our Bulgarian/cosmopolitan zeitgeist, yes. Or at least that's what I choose to believe.
Needless to say, my musings are nothing more than a point-of-view. Objectively, a whole crew, led by Christian Ivanov and Martin Assenov, and the NuBoyana apparatus (FilmForge, led by Ivaylo Grancharov) made the following very cool: directing, sound, music, picture, lighting, atmosphere, and, ultimately, film. My personal contribution to the movie, the script, wouldn’t have been possible without the expertise and advice of Simeon Ventsislavov and my colleagues from the Screenwriting course at NuBoyana. And all the friends, who I spammed 24/7, asking them to read my scribblings.
Of course, I am thankful for Liza Mircheva’s incredible acting and Dimitar Kassabov’s IRREPLACEABLE performance, which will probably not land him an acting job.
After a year and half, Biohazard made me smile.
And it’s spring now, soon even the age of viruses will end. I hope this movie makes you smile/laugh, as things get better. And subscribe and share pls
Comments