Затворена врата, на която дръжката ѝ пада
И няколко стени, чиито бръчки съвсем изучих
През прозореца се вижда сняг забравил, че е пролет
А птиците сконфузено свирят в някак намален състав
Няма страшно, ще премине и таз смразяваща вълна
Няма страшно, ще надвием дребната, невидима войска
Само пет процента жертви, пресмятаме сега
Че Бог, представям си, кат кихне, ражда повече деца
И той сега е вкъщи, няма как да не е у дома
Но май ни гледа през бейбифон космичен, как погълнати сме във игра
С нарисувани от нас буквички и цифри редим си кубчетата
И той в кабинета седи ли си, седи си, в друга стаичка…
Там чака снегът да се стопи
И навън да изведе своите деца
Няма страшно, ще премине детската ни игра
Няма страшно, ще се справим – ние със сметката
Само пет процента ще загубим
Само пет процента черничка тъга
Обаче как не искам аз или близка мен душа
Да се превърнем в нечии пет процента:
„Размина ни се! Представяш ли си!
Само пет процента… а помниш ли онзи, че умря…“
Comments